ОТДАДЕНОСТ – НЯМА ПО-ВАЖНО ЗА УСПЕХА

Начало / Slider / ОТДАДЕНОСТ – НЯМА ПО-ВАЖНО ЗА УСПЕХА
ОТДАДЕНОСТ – НЯМА ПО-ВАЖНО ЗА УСПЕХА
 
 
 

Искам да ви разкажа, за един филм, който промени живота ми или всъщност, за една фраза от филма, която ми се отпечата с пламенни букви в съзнанието.

Филмът – да видим дали ще го познаете.

В този филм, имаше една безкрайна борба между двама братя.

Единия от братята превъзхожда другия другия в почти всяко едно отношение - генетично атлетично . по образование, по-лекотата по-която постига резултати Другата по-малкият брат - Винсент е по-малък и трябваше да работим усилено, за всичко, което някога съм искал.

Като деца, те се състезават по -между си по-малкия Винсент постоянно губи, но никога не отказва да приеме предизвикателство.

Едно от предизвикателствата което те правиха редовно беше да плуват навътре в океана и първият, който тръгне да се връща - губи. Тази обикновена игра за издръжливост и още повече за смелост, за тях означаваше всичко.

Игра след игра, по-големия брат винаги се оказваше по-смел, по-издръжлив и винаги побеждаваше. Ден, след ден, година след година Винсент не се отказвал да предизвиква брат си.

И един ден.....

Преди поредното плуване големия брат казал Винсент, че няма смисъл и победителя е ясен, но това не отказало малкия брат. И предизвикателството започнало.

В началото нищо не беше по-различно. Те започнали да плуват навътре в океана, знаейки че всяко движение, което правят навътре в океана, трябва да направят и обратно към брега. Големия брат водел, както обикновено. Те влизали все по-навътре и по-навътре. Големия брат се опитвал да се откъсне, но всеки път като погледнал назад Винсент бил точно зад него.

И точно тогава немислимото се случило, големия брат не издържал, Винсент победил. Този момент преобърнал съдбата на Винсент. Денят в който брат се е оказал не толкова силен, колкото смятал, а той не толкова слаб. Денят в който той слабия не само побеждава, но и спасява живота на брат си, който едвам не се удавя от умора. В този момент Винсент разбрал, че всичко е възможно. Големия брат, не приема нещата добре и след този този момент техните взаимоотношения се прекъсват. Минават години преди да се срещната отново.

Години по-късно..
Винсент е пред прага на велико постижение да изпълни мечтата си, когато се сблъсква отново с брат си, Той не забравил случката и тя още го терзае.

Те застават отново един срещу друг и двамата срещу океана. Големия брат иска да докаже, че е по-добрия, трябваше да го докаже, за да може отново да е на себе си.

Състезанието между двамата започва и Винсент отново печели. Големия брат е съкрушен и пита отчаяно Винсент как го прави:
Антон ( големия брат): Винсент! Как успяваш! Как направа ви всичко това? Трябва да се връщаме.
Винсент: Твърде късно за това. Ни сме по-близо до другата страна.
Антон: Какво другата страна? Искаш и двамата да се удавим ли? Винсент: Искаш ли да знаеш как го направих? Точно така го направих Антон. Не запазвах нищо за плуването на обратно.

Заболя ме в момента, в който чух тази реплика, защото си спомних за много моменти когато съм се пазил за пътя на обратна, воден от страха. За моментите, които не съм давал всичко от себе си, на хората, които са ми скъпи, когато не съм давал всичко от себе си, на самия мен. Моментите в които съм предавал сам себе си, защото не съм вярвал че ще успея и за това съответно не съм успявал.
Ако си напълно отдаден на кауза, мисия, задача и ако с постоянство даваш 100% от себе си, тогава резултати са с пъти по големи, отколкото като даваш 90%. Даваш ли всичко от себе си? 100%? В връзките си? Във работата или бизнеса си? В фитнеса? В почивките си? Даваш ли 100 % на другите?